Core i5-11600K
В раздел: Ревюта от Димитър Чизмаров (DeepBlue) на 17.05.2021,Продължавам да ви тормозя с темата за Rocket Lake процесорите на Intel. И след като видяхме какво е положението на уж най-бързия и теоретично най-бавния от тях, време да разгледаме и още един потенциално интересе представител на серията – отключеният за овърклокване Core i5-11600K
Спецификации, овърклок и впечатления
Да започнем с това, че Core i5-11600K, както и всички други *К модели, e със 125 Вт TDP. Съответно, след всички разговори за спадащите честоти на предишните два 65-ватови модела, мисля че това изяснява защо базовата му честота е цели 3,9 ГХц. Максималната турбо честота е 4,9 Гхц за едно ядро и 4,6 ГХц за всички ядра. И както е типично за i5 моделите напоследък, са налични 6 ядра, като те са с активиран HyperThreading, така че имате 12 нишки. L3 кеш паметта е 12 МБ, а двуканалният контролер поддържа максимум DDR4-3200 с Gear 2 (1/2 честота на контролера) или DDR4-2933 Gear 1. Официалната цена е $262 за 1000 броя, а на нашия пазара цените започват от около 580 лв. с ДДС, което го поставя като пряк конкурент на Ryzen 5 5600X.
Благодарение на тези 125 Вт. TDP, по време на многонишковите приложения честотите на Core i5-11600K спадат до 4,4 ГХц, което му позволява да поддържа доста по-висока производителност в сравнение с Core i5-11400 в номинален режим. Заедно с това, стандартно с DDR4-3200 паметта, контролерът работи на ½ честота с 2T Command Rate, което води до сериозно повишение на латентността спрямо дори Core i5-10400, почти в рамките на постиганото от Ryzen 5 5600X.
Съответно, високите честоти в стандартен режим водят до мизерен прираст от овърклокване, което на свой ред не впечатлява с нищо на фона на предходните поколения на компанията. След доста опити, това което успях да постигна е едва 4,8 ГХц @ 1,42 В за всички ядра, като честно казано аз не бих държал процесора продължително в този режим. Не знам дали проблемът е във възможностите на дънна платка, но не вярвам да можете да извадите повече от 100 МХц над това дори с по-добро охлаждане и платка. Всички опити на 4,9 ГХц завършваха с моментално забиване при стартирането на Cienbench R23, който ползвах за начален бърз тест дали процесорът е работоспособен, като дори напрежения от сорта на 1,45 В не изглеждаше да имат някакъв ефект. Ситуацията изглежда сякаш процесора удря стена на около 4,8 ГХц с всички ядра и отказва да скалира нагоре.
За това в рамките на тестовете предпочетох вместо фиксирана 4,8 ГХц честота, да си поиграя с настройките на Turbo Boost, при което зададох процесорът да бууства до 4,8 ГХц с 5 и 6 ядра, 4,9 ГХц с 3 и 4 ядра и 5 ГХц с 1 и 2 ядра, така че да няма загуба на еднонишкова производителност. Лимитите на консумацията бяха повишени до 230 Вт, при което процесорът работеше стабилно на 4,8 ГХц при многонишков товар.
Другият момент е овърклокването на паметта. И тук ударих на греда, макар че тя може би се дължи на способностите на самата памет. Но първият проблем се оказа, че дънната платка просто отказва да стартира, ако се използва делител 4:3 (133 МХц базова стъпка за паметта). Което ме ограничи само до кратните на 100 МХц стойности. Крайният резултат се оказа едва DDR4-3400 честота, като макар че паметта стартираше като DDR4-3700 липсваше стабилност дори с повишени тайминги(18-20-20-42-2Т) и повишено напрежение на паметта (1,4 В) и контролера (+100мВ). Тук само ще отбележа, че изпробвай паметта и на AMD системата, където ситуацията не беше по-добра, но постигнах DDR4-3466 режим благодарение на възможността за ползване на междини делители.
Хубавото е, след овърклок дори с Arctic Freezer 34 eSports Duo, температурата на процесора остана под 90 градуса при продължителен товар, така че може да се каже, че този път това не беше ограничаващо за крайният резултат.
Всички страници от статията:
- Спецификации, овърклок и впечатления
- Няколко думи за кеша и паметта
- Тестова система и настройки
- Резултати в приложенията
- Производителност в AAA игри
- Производителност в онлайн игри
- Консумация и температури
- Заключение
Подобни публикации:
Етикети: Core i5-11600K









1 Гого // 17.05.2021 в 14:41
Супер ревюта на вече 2 на ракетата и една на реанимирана комета…Не работиш за интел нали?
П.П. Малко политика: ЕССР наср@ните бюрократи, не можаха да сключат сделка с TMSC и няма да има заводи на тайванците в ЕССР. За сметка на това, ще има двойно повече в САЩ. За кво ги храним с тия огромни заплати тие ЕССР паразити, като само вредят?
2 Denislav Slavchev (acdc) // 17.05.2021 в 18:53
Европа само гледа да цица и да паразитира от големите компанни. Технологичния прогрес се прави от щатските компании. Европа умее само да размахва пръст и да плаши като бостанско плашило големите технологични компании, ама очевидно и това вече не и се отдава при последния случай с Amazon. Европа не е в състояние да създаде нищо технологично. Голямата ѝ гордост ASML всъщност пак работи с американски технологии, а не с европейски. Така, че с TSMC нещата бяха ясни, защото в Европа няма такива големи потенциални клиенти за подобна фабрика и естествено те нямат интерес тук.
3 the professor // 22.05.2021 в 20:02
ако на ryzen можеше да се монтира охлаждането с което си тествал печкиума, щеше да видиш че 10 нм въобще не са като 7-те на ryzen-a…