Core i7-12700K + DDR5
В раздел: Ревюта, Ревюта, статии и ръководства от Димитър Чизмаров (DeepBlue) на 13.01.2022,
Приложения
Преди да започнем със самите тестове нека да хвърлим един поглед върху производителността на паметта. За целта използвах AIDA64.
Очаквано, имаме огромен скок на производителността при четене и запис, над 60% в първия случай, и около 45% във втория. Тоест приблизително около максимума (DDR4-3200 срещу DDR5-5200) възможен за четене и малко по-малко, за запис. Но заедно с това имаме и нарастване със 17 нс. или около 30% на латентността, което честно казано е по-малко от това, което очаквах, още повече предвид и съотношението 1:2 между скоростта на контролера и скоростта на паметта в този случай. Все пак става дума за CL14 срещу CL38 памет! В случая обаче може би помага удвоеният размер burst length размер на трансфера, който позволява да се предават двойнo повече данни преди да има нужда от нов достъп до паметта. Или по груба кръчмарска сметка означава че това забавяне от 38 такта идва два пъти по-рядко, т.е. ефективно спрямо DDR4 това е по-скоро CL19 памет. При това положение предвид увеличената честота на паметта и разбираемо защо увеличението на латентността е относително по-малко. В същото време това предполага и че контролерът трябва да се грижи за известна локалност в разположението на данните в паметта, за да може да се извличат повече съседни стойности и за да се използват ефективно възможностите на паметта.
Тези резултати помагат и за предвиждане донякъде какво ни очаква напред – ако приложенията имат нужда повече от ниска латентност, отколкото от висока пропускателна способност, то може да се очаква че ще има известна загуба на производителност с DDR5 паметта. В случаите когато трябва повече пропускателна (архивиране, енкодинг?) способност може би ще имаме прираст. Тук идва и един такъв момент, че за многоядрените процесори, като Core i7-12700K, с неговите 8 големи ядра с HyperThreading и 4 икономични ядра, самото количество на активни нишки може да иска нуждата от допълнително пропускателна способност, съответно може да имаме прираст и в някои по-сериозни многонишкови натоварвания.
PCMark’10 се оказва в лагера на леко губещите производителност приложения, докато, леко изненадващо за мен Cinebench R23 и особено V-Ray предлагат прираст в многонишкова среда. Особено интерес е V-Ray, при който наличието на DDR5 памет позволява на процесора да се представя на очакваното ниво, ако гледаме другите рендъринг тестове, което ми навява мисли че проблемът с производителността в тази програма може да е не само неефективното натоварване на E-ядрата (около 50-60%), но и пропускателната способност на паметта. От друга страна това е нещо, което не се наблюдава при процесорите на AMD, но пък те са оборудвани с доста повече L3 кеш памет.
От другите многонишкови рендъринг приложения, Blender и Handbrake не реагират на DDR5 паметта, като производителността е по същество идентична с DDR4. При компресирането на данни отново имаме, донякъде очакван, голям скок при архивирането със 7-Zip, при което 12700К изравнява резултата на Ryzen 5 5900, но пък за разархивирането няма особена разлика. И донякъде изненадващо, предвид типичната зависимост на тази програма от латентността на паметта, имаме известен ръст и при WinRAR. Друг момент на драстичен (27,5%) прираст имаме при AES криптирането във VeraCrypt, което показва че производителността на ядрата в този случай е толкова голяма, че драстично зависи от производителността на паметта. В другите комбинирани алгоритми за криптиране обаче няма разлика.
И накрая, изненадващо, но имаме малък, но измерим прираст в относително слабо натоварващите WebXPRT 3 и Mozilla Kraken. И, очаквано, лека загуба на производителност при Raptoreum майнинг.
Сумамарно се получават около 4% среден прираст при използването на DDR5 памет.
Всички страници от статията:
- Какво е DDR5?
- Тестова система и приложения
- Приложения
- SpecViewPerf 2020 V2
- ААА игри
- Онлайн игри
- Консумация и температури
- Заключение
Подобни публикации:
1 Гого // 13.01.2022 в 11:46
” ако дънната платка разполага само със 2 слота за памет. 4 слота на дънната платка понижават лимита ”
Не че нещо, ама тая недомислица в написаното от теб, може да доведе някои индивиди до това да търсят да си купуват само модели дънни платки, екипирани физически само с два слота за памет. А просто става въпрос за това колко модула памет са монтирани на слотовете. Такива ограничения по поддържана честота на паметта в зависи от броят модули памет, не си спомням да не са съществували откакто въобще съществува ДДР. За никоя марка няма “отстъпки” в това отношение. Естествено, имам предвид единствено небуферираните модули памет, които се ползват за персоналните компютри, настолни и мобилни, за сървърните, които обичайно не са само и просто с корекция на грешките, ами може би всички или голяма част са и буферирани(или както е модерно напоследък да се наричат, регистрови) нямам идея дали и как се държат в това отношение.
2 Димитър Чизмаров (DeepBlue) // 13.01.2022 в 16:25
Ами не, изобщо не става дума за колко модула са монтирани в слотовете (т.е. става, ама това е отделно), а точно КОЛКО СЛОТА ИМА ПЛАТКАТА. Ако не вярваш, може да провериш какво точно пише в тоя PDF, страница 95, погледни първата забележка под таблицата какво пише.
Между другото това същото е описано и за DDR4, но там честотите с 1 и 2 слота съвпадат.
Ако си прочел подробно статията, трябва да ти е ясно че DDR5 не е просто предния ъпгрейд на честотите, а става дума за сериозна промняна на технология и топология. Така че дори добавянето на 2 слота може да промени честотните характеристиките. Естествено, Интел сигурно се презастраховат с това, тъй като дори с 4 слота не вярвам да има проблеми каквито и да е ДДР5-4800+, обаче клокърите вече почнаха да говорят колко по-ограничен е клока на дъната с 4 вместо 2 слота. Предполагам със следващите поколения ще се променят нещата, както беше и с ДДР4, и с ДДР3 преди това и т.н
3 robwiz // 13.01.2022 в 13:33
Благодарности за тестовете. Можеше да се клокнат поне малко тези Майкронки.
4 Димитър Чизмаров (DeepBlue) // 13.01.2022 в 16:28
Не щат, само 200 МТ/с нагоре. Гледах по други ревюта, че положението може и още по-зле да е, изобщо да не мърдат.
5 robwiz // 13.01.2022 в 16:36
Тествам Hynix 6000/40 и Samsung 6000/36 доста потенциал имат, особено първите, може да се стабилизира сетъп под 50ns.
6 Гого // 13.01.2022 в 20:10
Г-н Чизмаров, нищо по-различно от сега. Най-добре работят паметите в слотове а2+б2, ако не бъркам в числата и се препоръчваше и преди в тях да се поставят паметите, тоже и ако са комплект от само една двойка. При платките само с два слота, тия с (основно, макар и не само)бюджетните чипсети просто няма как да се сгреши от неопитен потребител, който сам си монтира паметите. Ама пък тия дъна си имат други ограничения и недостатъци, макар че уж Интел нещо отвързаха малко паметните ограничения за дъна които не са с “флагмански”, демек с Zххх чипсет.
7 ... // 14.01.2022 в 08:00
Малко неща са толкова безполезни като DDR5 и PCIe5. Разбира се ако си ентусиаст и гониш и последния 1-2% процента производителност са по-добри, но цената за DDR4 срещу DDR5 не оправдава приръста за обикновения потребител. PCIe5 пък е дори още по-зле и когато има такива карти разликата с PCIe4 ще е средно под 1%, същата работа и с SSD-тата, по-малко 1% от хората реално биха имали полза от по-бързо хранилище спрямо.
8 Гого // 14.01.2022 в 19:47
@…
Чак малко се, тепърва ще пускат някои нещица, дето трябваше вече реално отдавна, ама отдавна да работят, ако не ги мързел писачите на игрите, щото и от тях требе да има съдействие. Най-елементарното нещо дето ще направи съществена разликата между версиите на пцие, е директния контакт(четене на) със записаните данни на устройството за постоянен запис как беше на пиджин инглиш…а да: direct storage. Има и други дребни нещица, които ше облекчат и профешънълите, дето са се съсредоточили в конкретната си работа и не разбират нито от хардуера, нито от софтуера извън конкретният който ползват. Не бе бива да ги обяснявам тия неща, лаик съм, требе некой широк професионалист дето се е интересувал и си е спретнал кошница с промените които предстоят, да ги нарисува тук.