Xigmatek LOKI, GAIA и AEGIR процесорни охладители

В раздел: Ревюта, Ревюта, статии и ръководства от на 5.04.2011,
Страница от ревюто: 1 2 3 4 5 6 7


Последен (но не на последно място) ще ви представим най-големият от трите охладителя, баткото AEGIR. Макар в известен смисъл AEGIR да споделя дизайна си с GAIA, някои много сериозни отличителни черти го поставят на едно доста по-високо ниво, в смисъл на охладител за върхови модели процесори на AMD и Intel. AEGIR предлага не просто увеличение в броя на топлинните тръби, не просто увеличение в алуминиевата си радиаторна част, а също така и иновативното решение на Xigmatek – D.L.H.D.T. или казано по-разбираемо – Double Layer Heatpipe Direct Touch. На български език това би било преведено най-правилно като двуслоен дизайн на топлинните тръби, директно контактуващи с процесора. Под “двуслоен” се има в предвид двете нива на постройка на дизайна на топлинните тръби, като четири от тях минават от долната страна на контактуващият с процесора радиатор, а останалите две – с горната страна.

Макар AEGIR да има общо шест топлинни тръби, дизайна на тяхната организация е замислен доста интересно – двете големи (ф8, U-тип) тръби минават от долната страна на контактния радиатор, като са подкрепени от още две тръби, но по-малки (ф6, U-тип). Останалите две тръби (ф6, U-тип) контактуват само с горната страна на радиатора. Така от Xigmatek съумяват да комбинират общо шест топлинни тръби, макар че място за директен контакт с процесора има за само четири от тях. Разбира се, двете големи тръби са разположени в центъра за максимално ефективното им използване. Това сериозно разграничава AEGIR от GAIA, наред с повишената разсейваща радиаторна площ.

Подобно на своите колеги, AEGIR също позволява да се постави допълнителен вентилатор за подобряване на възможностите и ефективността на охладителя.

Макар да споделя закрепването чрез използване на основна планка (най-вляво на снимката), която се поставя под дънната платка, AEGIR има по-различен метод за застопоряване на охладителя върху процесора, независимо от процесорната платформа. След като сте готови със застопоряване на основната планка и болтовете й, вече можете да прецените коя от допълнителните планки ще ви трябва според платформата, на която е базирана вашата система – поддържат се Intel LGA 775, LGA 1155/1156 и LGA 1366; AMD Socket AM2/AM2+/AM3 (вероятно и AM3+). При машините с AMD ще трябва да махнете фабричният захващаш елемент АМ2/АМ3 от дънната платка. При AEGIR правилната допълнителна планка се поставя на четирите болта (или по-точно казано – комбинация 2х2), което осигурява основа за поставянето и на основният задържащ елемент (горе в дясно на снимката) – чрез него основата на охладителя се притиска към процесора. В окомплектовката получавате и много разбираемо написано (няма български език) упътване, от което можете да се ориентирате и само по картинките. Така за около 10 – 15 минути сте готови с монтиран охладител, като не забравяйте да поставите и топлопроводяща паста. При AEGIR може би е добра идея да сложите и още един 120мм вентилатор, наред с основният, за да сте сигурни, че ще използвате максимално възможностите на охладителя.

Дойде време да кажем няколко думи и за охлаждащите способности на AEGIR. Всички тези различия спрямо GAIA нямаше как да не повлияят в положителна посока на представянето на AEGIR, за който бях абсолютно сигурен, че ще може да се справи със сериозното топлоотдаване, което 4.0 GHz/1.51V шестядрен процесор на AMD може да предложи. При замерването на максимална честота и напрежение, AEGIR показа подобрение с 6 градуса С спрямо GAIA, като се колебаеше между 69С и 70С за максимална стойност. Това разбира се говорим и при максимални обороти на перката. Понижаването им до 1400-1450 RPM неминуемо доведе до загуба на охлаждаща способност и температурите се повишиха почти до границата от 75С (по-точно около 74С). Хубавото в случая е, че вентилатора на AEGIR е много тих и няма да се налага да му понижавате оборотите. Пък и все пак говорим за доста сериозен овърклок.

“Връщането” на честотите и напрежението до съответно 3.7 GHz и 1.41V доведе до спад с 10С в работната температура на чипа – максимално видяхме около 60С – 61С. Това показание отново бе при максимални обороти на перката, а понижаването им до 1400 RPM доведе до скок с 3-4С в работната температура до 64С. Почти същото показание се получи и при 1250RPM, като при тази настройка AEGIR е практически безшумен.



Всички страници от статията:

  1. Въведение
  2. Xigmatek SD963
  3. Xigmatek SD1283
  4. Xigmatek SD128264
  5. Тестова платформа и резултати
  6. Резултатите
  7. Заключение


Страница от ревюто: 1 2 3 4 5 6 7


Подобни публикации:

Етикети: , , , , , , , , ,



4 коментара

  1. 1 асдFG // 05.04.2011 в 16:08

    Кой кулар бихте ми преропъчали за моя Е8400 ?

  2. 2 Тодор Богданов (mollov) // 05.04.2011 в 16:15

    И LOKI-то ще се справи с подобен двуядрен чип :)

  3. 3 Хенри // 07.04.2011 в 17:10

    Интересно ревю, благодаря.

  4. 4 God // 07.04.2011 в 18:44

    GAIA-та всъщност е добрият стар S1283 с различно закрепване.

Коментари: