Fujitsu-Siemens Amilo Si 2636 преносим компютър
В раздел: Ревюта от Николай Цеков (geniusloci) на 25.03.2008,Хардуер
Сърцето на Amilo Si 2636 бие доста бързо – централният процесор е 2.4 GHz Core 2 Duo. FSC вече използват новите Penryn процесори, в случая T8300 с 3 MB кеш от второ ниво. Разликата в производителността му спрямо T7700 (Merom с 4 MB кеш) е буквално пренебрежима, още повече говорим за процесор за ноутбук, чиято идея е да съчетава висока производителност, когато ноутбука е включен в ел. мрежата, с минимална консумация на енергия – при работа на батерии. С това Penryn се справят отлично – този T8300 работи при напрежение 1.14V при максималната си мощност и на 0.95V при захранване от батерия. Честотата във втория случай пада до 800 MHz в зависимост от използвания режим, затова на нея ще се спра по-късно, когато говоря за батерията. Скоростта на процесора се регулира лесно и предлага достатъчна гъвкавост за преносим компютър от този клас.
Естествено, използвана е платформата Santa Rosa, в този случай – с вграден видеоконтролер GMA X3100. В корпуса на Si 2636 просто няма място за нещо повече от вградена видеокарта, но това води до различни ограничения. Да имате мощен процесор и да не може да пуснете игра просто не е редно – X3100 поддържа Vista Aero, но това е всичко, което може да се желае от 3D поддръжката му. Обратната страна на монетата е минималната консумация на енергия, до която води използването на вграден видеоконтролер. От дясната страна на корпуса, както вече споменах, ще намерите и HDMI конектор, но за съжаление няма друга възможност за свързване на външен екран.
Предвид, че Si 2636 идва с предварително инсталирана Vista Home Premium, двата гигабайта памет са си направо необходимост – Vista, дори след подходящо конфигуриране, не работи съвсем гладко с 1 GB оперативна памет. Е, да, ако жертвате Aero-то, разните сървиси и т.н., ще стане, но рискувате пълен с грешки event log (и вероятно и такива, които ще усетите) и всъщност – за какво ще ви е Vista? Но това е друга тема – с наличната памет и при положение, че разполага и с 1 GB Turbo Memory, ноутбукът е доста “отзивчив” по време на работа и не се усещат никакви забавяния дори при зареждане на тежки приложения. За леката работа с него допринася много и твърдият диск, който с размера си – 250 GB, се нарежда сред най-големите мобилни дискове в момента (320 GB е максимумът) и осигурява и добра производителност. Разбира се, работи на 5400 оборота, но пък и не грее колкото 7200 rpm диск, което, при условие че стои в корпус с подобни размери, е само предимство.
По отношение на мрежовите връзки Amilo Si 2636 няма проблеми, напротив, конфигурирането на използваната 4965AGN карта става лесно с Windows базирания съветник, а обхватът, тестван при доста лоша връзка (PCI мрежовите карти с по-малки антени дори не улавяха мрежа), заслужава само завист от собствениците на ноутбуци с по-лошо разположени антени и друг контролер.
Няма да се спирам в детайли на “по-незначителните” възможности и контролери – оставих може би два от най-важните компонента на преносимите компютри за накрая – екранът и батерията. Si 2636 има 13.3-инчов екран с резделителна способност 1280х800 пиксела. Ъглите на наблюдение не са перфектни, а и не можах да разбера точния модел и производител на матрицата, но като цяло субективното усещане при работа е, че не се налага да “целите” центъра на дисплея, за да видите по-нормални цветове. Иначе казано – екранът е със задоволително качество, а разделителната способност е повече от адекватна за размера.
На тези от вас, които са очаквали тестове за производителност в ревюто, им предстои разочарование – не смятам, че има причина да се впускам в детайлни тестове на процесорната мощ на ултра-преносим компютър, освен ако не го сравнявам с аналогичен модел с процесор на AMD, или не го сравнявам с настолна система. И за двете сравнения обаче може да намерите информация в десетките, да не кажа хиляди места в интернет, където различни потребители са сравнявали производителността на преносимите си системи – не е по силите ми да направя подобна статистика. За сметка на това отделих порядъчно време да тествам работата на батерии, тъй като често производителите злоупотребяват с тази характеристика на ноутбуците.
В ревютата на различни колеги доста често се подмятат приложението Battery Eater и разни цифри значително под 2 часа работа на батерии. Наскоро на подобен тест попаднах и в българското PC World. Смятам го за нелеп опит да се определи времето на работа на ноутбука. Така измерено, това време е какво? Минималното време, което ще издържи? Напоследък не съм сядал на ноутбук, който да издържа по-малко от 2 часа при подходяща конфигурация, а Windows Vista дава доста приличен контрол над енергоспестяващите функции.
Батерията – как мерих
Освен за работа, едно от нещата, за които често употребявам компютъра си, е гледането на филми “за приспиване”. Покрай наличието на HDMI изход, толкова модерните HD филми и най-вече – защото имам удобен набор трейлъри върху DVD, първия тест беше буквално Play/Repeat на няколко трейлъра с HD качество. Това едновременно натоварва централния процесор и използва DVD записвачката. От опциите за захранването на Vista избрах Power saver, като в подробните настройки махнах спирането на екрана (но намалих яркостта му на 25%) и твърдия диск. WiFi адаптерът работи на Maximum Performance. На практика тестът е при включен Bluetooth адаптер, тъй като за да го спра, трябва да го изключвам в Device Manager.
= време на работа на батерия: 2 часа и 49 минути до пълно изтощение (Critical Battery @ 3%)
*в този тест натоварването на процесора беше средно 60%, но не се ползваше твърдият диск.
Вторият тест беше свързан с друго нещо, което често правя – музиката. Определен набор файлове, пуснати на Repeat в Windows Media Player плюс постоянно показване на Windows Reliability and Performance Monitor. Опциите за екрана и мрежовия адаптер са същите като при първия тест в режим Power Saver. Тук реших да използвам Battery Eater в режим “Reading” (за да си спестя собственоръчното скролиране, най-малкото).
= време на работа на батерия: 2 часа и 53 минути до пълно изтощение (Critical Battery @ 3%)
*в този тест процесорът беше със средно 15% натоварване, но при постоянно четене от диска и “скролиране” в документ
Третият тест (и повярвайте ми, беше ми омръзнало, в следващия параграф ще разберете и защо) бе опит да извлека максимума от батерията, без да изключвам WiFi контролера (но и без мрежа, тъй като в този режим мрежата изчезна). В Power Saver режима зададох време за изключване на диска при липса на активност 5 минути. Това е беше и най-досадният и субективен тест, тъй като е свързан с периодично отваряне на JPEG снимки от SD картата (снимките, които виждате в статията, преди обработката и преоразмеряването) и… писането на тази статия :)
= време на работа на батерия: 3 часа и 43 минути до пълно изтощение (Critical Battery @ 3%)
*в този тест натоварването на процесора е периодично, но през останалото време процесорът и твърдият диск буквално почиват.
Fujitsu Siemens Computers са посочили “до 5 часа” работа на батерия в характеристиките на Amilo Si 2636. Според тестовете, ако изключите WiFi/Bluetooth адаптерите, пуснете всичи енергоспестяващи функции и намалите яркостта на екрана до 0% и единственото, което правите на компютъра е да пишете, е възмошно наистина да работите 5 часа с този модел. Всякакво натоварване на процесора и твърдия диск обаче значително съкращава значително оставащия заряд на батерията.
Тъй като батерията има нужда от зареждане, използвах няколкото теста, за да проверя и времето за зареждане. В случая останах леко разочарован, тъй като доста от преносимите компютри днес разполагат с възможност за бързо зареждане (доколко това е опция на компютъра, а не на батерията, е друга тема). Средното време за зареждане е 2 часа и 15 минути – не точно като да включите зарядното, докато се къпете и да разчитате, че после в батерията ще има нещо.
За финал
За пореден път ще се откажа от традиционния поглед към ревютата, в този случай онзи с изброяването на кратки предимства и недостатъци. Всеки, тръгнал да купува ноутбук за около 2500 лева, ще се замисли и ще попрочете дали си струва, и тези кратки Pros/Cons няма да му свършат работа. И като казах 2500 лева – това е Недостатъкът на Si 2636. Скъпичък е. Все пак погледнете реалистично – колкото по-малък е ноутбукът, стига да не е за сметка на процесорната мощ и дисковото пространство, цената му се вдига и това е тенденция, валидна изцяло за пазара на преносими компютри. Трендът е яко надолу, както казваха Globul в една от поредните им глупави реклами – в този случай с размерите на екрана (оправдах му цената, а сега?).
Голямото чудене, когато тръгнах да подреждам предимствата и недостатъците на модела дойде от факта, че не мога да разбера за какви потребители е предназначен моделът. Amilo Si 2636 е малък, удобен и лек, но без бизнес функциите за предпазване на диска, с каквито разполагат ориентираните към професионалистите модели, не е много подходящ за постоянно разнасяне – с други думи, не е за хора, които пътуват наистина много. Почти винаги, когато производителите изоставят средствата за опазване на информация, застъпват по-силно мултимедийните функции. В този случай не е като да не са на прилично ниво, но вградена видеокарта? Освен да е правен за гледане на филми и за музика, но тогава нито екранът, нито озвучаването (а, него го пропуснах – типично ноутбукско, с две думи) са подходящи.
Недостатък е липсата на конектор за допълнителен монитор, проектор или видео изход за по-стари телевизори. Недостатък са и двата USB порта, които не стигат и не са удобно разположени. Недостатък е и Fn бутона на мястото на Control-а, който натиснах повече пъти, отколкото досега изобщо съм натискал такъв клавиш. Недостатък е дори четецът за карти, от който картите стърчат неприлично много. Бутоните отпред не са удобни, точка. FSC не са се престарали и откъм софтуер и ноутбука идва с инсталирани няколко ценни програми, но без обширните възможности за настройка или бърз контрол, които предлагат други произнодители.
На кой му дреме за подобни недостатъци, когато има черно-червен ноутбук с размерите на лист хартия, дебел колкото кутия цигари (е, добре де – без капака), който хората объркват с папка, докато е прибран в “чантата” си, но въпреки всичко това предлага възможност да работите съвсем нормално с всякакви приложения, дори и по-леки 3D игри. Има си всичко и изглежда уникално. В смисъл – няма човек, който да не се е влюбил в него, а аз го показах на доста хора. Звучи като доста… “маковско”, нали?
Допълнение
Няма начин да сравнявам този модел на Fujitsu Siemens Computers с MacBook Air. Обаче съвсем спокойно мога да го съпоставя с MacBook моделите от нисък клас (доколкото при Apple може да има нисък клас) и не е като да няма причини, които да ви накарат да изберете FSC. Колкото до Air – съвсем наскоро Lenovo пуснаха X300, той да се бори.
Всички страници от статията:
Подобни публикации:
Етикети: fsc, fujitsu, fujitsu-siemens, компактен лаптоп, преносим компютър