Fujitsu-Siemens Amilo Si 2636 преносим компютър

В раздел: Ревюта от на 25.03.2008,
Страница от ревюто: 1 2 3 4

«»

Отвън
Amilo Si 2636 изглежда просто безумно добре. В смисъл… да, не е MacBook, няма ябълка на капака, но има червен кант и надпис… и прибран в черния калъф, който се намира в кутията, ноутбукът спокойно ще мине за обикновена… папка. Дори го изпробвах, но металната планка с името на компанията отговори на въпроса “Какво е това?” преди мен. Както и да е – Si 2636 е малък, а за дизайна му може да се напише цяла поема – комбинация от лъскаво черно покритие и матово червено отвън и плътно, матово черно покритие отвътре. Тъч падът буди недоумение с формата си, но, в интерес на истината, въпреки минималистичните му размери, с него се работи по-лесно, отколкото с почти два пъти по-големия пад на моя компютър. В софтуера на Synaptics, който отговаря за работата на тъчпада, ще намерите няколко интересни настройки – върху повърхността може да се “очертаят” до 4 зони, които да служат и като бутони, а долната му страна, както и тази от дясно, служат и като хоризонтален, и като вертикален скрол.

Естествено, ако не се чувствате комфортно с употребата на тъчпад, винаги може да включите допълнителна USB мишка. Разбира се, ако имате свободни портове, защото на корпуса има два, които се запълват лесно.

Друга особеност е самата клавиатура – част от бутоните са “удължени”, за да се поберат без проблеми, а Fn бутона, който отговаря за по-специфичните клавишни конфигурации, е на мястото на стандартния Ctrl бутон. Винаги съм намирал това за неудачно решение, особено за хора, които ползват Ctrl за смяна на езиковата подредба на клавиатурата (за радост не съм от тях). Някои производители обаче си го харесват така и това е още от детството на въпросния бутон.

В предната част на корпуса са разположени 4 медия бутона, които обаче не харесах – не са чувствителни на допир, а нищо не подсказва кой кой е при докосване. Често натисках Play/Pause вместо контрола над звука, а когато го натиснех, сякаш не се случваше нищо (поне визуално на появяващия се екран). Hotkey handler-ът на FSC не е на ниво, мен ако питате.

От горните снимки е видно, че Amilo Si 2636 е хубавичък, но се вижда и леко сбитото разположение на клавиатурата (която пък е надписана с БДС подредба, за такива като мен). Над нея е бутонът за изключване и само три индикатора. Останалите светлинни индикации са на предния панел, където обаче се виждат трудно при нормална работа с ноутбука. Индикаторът BT/WLAN е един, но ще разберете защо от следващата група снимки.

На първата снимка се вижда част от мрежовия конектор, решетката на топлоотвеждането, двата USB порта (които не само са крайно недостатъчни, а и са разположени така, че не може да поставите “по-едрите” флашки и МР3 плейъри, докато съседният порт се използва) и ExpressCard/54 слот (за който все още има доста ограничен избор на хардуер).

Втората снимка показва предния панел – индикаторите, конектор за микрофон и слушалки (между другото, вторият свети в червено, сякаш към него може да се свърже и оптика, но нямаше как да проверя това), Firewire конекторът (доста безполезна придобивка според мен, освен ако нямате камера с Firewire, но предвид, че с драйверите на Windows не се е променило нищо съществено, ограничението от 100 Mbits за кепчър остава), четец за карти (изпробван със SD/microSD) и контролите, които споменах по-рано.

Третата снимка показва ъмм… отвора на оптичното устройство – този модел използва директно зареждане, пестейки място. Удобно е, макар да има редки ситуации, в които моделите с чекмедже да са по-удобни. Устройството поддържа и DVD-RAM дискове, макар че технологията така и не се наложи. След него идва причината да има само един индикатор за Bluetooth/WiFi активност – двете безжични връзки се активират с ключе и няма начин да ги разделите – имате WiFi, имате и Bluetooth. Следват eSATA конекторът и HDMI изходът. Вторият продължава да ми се вижда безполезно нововъведение, DVI портовете все още осигуряват значително по-добра съвместимост и макар тенденцията е и при проекторите постепенно да навлиза HDMI като основен конектор, докато това се случи, може да минат години. Да не говоря, че липсата на други връзки с външни дисплеи ви лишава от възможността да гледате филми на голям екран с едно единствено изключение – когато телевизорът има HDMI конектор. На снимката не се вижда, но накрая има Kensington lock (повярвайте ми, като нов е!).



Всички страници от статията:

  1. Page 1
  2. Page 3
  3. Page 4


Страница от ревюто: 1 2 3 4


Подобни публикации:

Етикети: , , , ,



Коментари: