Fujitsu-Siemens Amilo Si 2636 преносим компютър

В раздел: Ревюта от на 25.03.2008,
Страница от ревюто: 1 2 3 4

«»

Отвътре
Тук, преди да погледна съвсем буквално и отвътре, е мястото да отбележа нещо важно за това и бъдещите ревюта на преносими компютри, които ще правя. Често съм чувал “кофти изработка”, а сред причините да НЕ си взема даден компютър са ми давани доводи като “за да смениш паметта, трябва да отвиеш 7-8 винтчета”. Последното ще го оставя за едно друго ревю, но в този случай реших собственоръчно да видя какво толкова има в изработката, което хората харесват или ненавиждат, както и наистина – колко лесно може да се смени паметта.

Както се вижда, достъпът до паметта е максимално улеснен – едно капаче с винтче. Работата е там, че така стигате само до един от модулите. Реших да стигна и до втория…

Видно е, че корпусът е захванат с доволно количество винтчета, за радост няма “щипки” по ръбовете, които да пречат на разделянето на горната и долната част. Клавиатурата е културно захваната с лесни за отключване петлета в горната част и ляга много плътно в леглото си.

Резултатът – горната част на корпуса е отделена. След развиването на 31 винта сме вътре. Fujitsu Siemens са направили ноутбук, чието тегло по мое мнение се дължи на батерията и винтчетата :).

Най-накрая – вторият модул памет. Зад него (или до, тъй като снимката е отстрани) е Turbo Memory модулът на Intel. На втората снимка се вижда охлаждащата система. Amilo Si 2636 изкарва въздуха отстрани през един единствен изход, което е малък недостатък – ако случайно запушите този изход на въздуха, рискувате ноутбука да прегрее (което, в интерес на истината, е рисковано най-вече за твърдия диск, всичко останало ще е забило преди критичните си температури). Охладителят и heatpipe-а са медни. При все това, смятам, че страничните отвори продължават да са по-удачно решение – често ми се случва да поставям ноутбука си на мека мебел или, например, върху завивки и когато отворът е отзад, най-често въздухът няма откъде да излиза. Тук това не е чак такъв проблем – от една страна, системата не загрява ЧАК толкова. Е, T8300, макар и да работи с по-ниско напрежение от процесорите с ядро Merom, все пак излъчва достатъчно топлина и обикновено през решетката на корпуса излиза доста загрята струя въздух, но не и с температурата, с която ще сте свикнали, ако досега сте били с мощно ядро от по-старо поколение.

Леглото на твърдия диск, самият той и поглед от другата страна, където са разположени мрежовият контролер и HDMI/eSATA портовете. Дискът е за завиждане – един от най-добрите модели на Western Digital с добро съотношение между нивото на консумираната енергия, производителността и отделяната топлина. Като цяло, въпреки, че при нормална работа дискът се намира точно под дланта на ръката, топлина почти не се усеща (все пак написах половината от тази статия на Si 2636, не съм усетил никакво неудобство).



Всички страници от статията:

  1. Page 1
  2. Page 2
  3. Page 4


Страница от ревюто: 1 2 3 4


Подобни публикации:

Етикети: , , , ,



Коментари: