Linksys WRT160NL и WRT320N безжични маршрутизатори
В раздел: Ревюта от Антон Белев (Bloody) на 4.08.2009,Тестове за безжично покритие на двете устройства
Ето така изглежда базовата карта на тестовите помещения, които използвахме за проверка на покритието на двете нови безжични устройства – 8 отделни помещения (най-образно казано) с обща площ около 8×15 метра или към 120 квадрата помещения разделени тухлени стени (при железобетон покритието е по-слабо!). Както можете да видите на последващите снимки с информация за отчетеното покритие, тестовите безжични устройства на Linksys са разположени в долната дясна част на изображението (не в най-крайната точка), като в най-лявото помещение има активен друг безжичен маршрутизатор, чиято цел е да покрие получаващата се в тази област “мъртва точка” на покритие и при двете устройства.
Започваме с проверка на възможностите на Linksys WRT160NL, който се справя доста по-успешно с адекватното покриване на почти всички помещения, като сигнала е малко по-слаб единствено в горната лява и разбира се в долната лява част на изображението с тестовата “площадка”. При използването на WRT160NL и явно благодарение на наличието на външни антени, макар и по-слаб, сигналът е налице дори в двете проблемни зони и интернет може да се използва без прекъсване, макар и с ниска скорост.
Продължаваме с покритието на Linksys WRT320N, като първото изображение демонстрира колко добре се справят трите вградени вътре в корпуса антени на безжичния маршрутизатор при използване на 2,4 GHz честотен диапазон. Резултатите не са по-лоши от тези на предишния модел, макар тук антените да не са изнесени отвън, като разбира се остават двете места вляво с по-слабо покритие, но все още използваема връзка без прекъсване.
Когато обаче превключвам на 5 GHz честотния диапазон на работа покритието на Linksys WRT320N няма как да не пострада подобаващо, тъй като този режим е по-удачен за ползване предимно на открито, без наличието на физически препятствия. Резултатът е наличието на 3 по-големи зони със слабо покритие – долу ляво, горе център и горе дясно на изображението, като тук вече се наблюдават и временни загуби на връзката във въпросните крайни проблемни зони.
Тестове за скорост на трансфер
Резултатите на WRT160NL са както следва
– Трансфер по кабелна връзка: около 91 Mbps
– Трансфер по безжична връзка (близо): около 72 Mbps
– Трансфер по безжична връзка (далеч): около 15 Mbps
– Трансфер по безжична връзка през Storage Link: около 37 Mbps
Резултатите на WRT320N са както следва
– Трансфер по кабелна връзка: около 152 Mbps
– Трансфер по безжична връзка 5 GHz (близо): около 81 Mbps
– Трансфер по безжична връзка 5 GHz (далеч): около 4 Mbps
– Трансфер по безжична връзка 2,4 GHz (близо): около 69 Mbps
– Трансфер по безжична връзка 2,4 GHz (далеч): около 13 Mbps
Тестовете за трансфер през Storage Link USB интерфейса бяха извършени с помощта на високоскоростно USB флашче Patriot, чийто трансфер на данни неколкократно надвишава постигнатия по безжичен път достъп като скорост за четене и запис на информация. Тестовете за скорост на трансфер по кабелна връзка са извършени между два актуални като параметри настолни компютъра, оборудвани с гигабитови мрежови карти с цел минимизиране влиянието на странични фактори в резултатите. Тества за безжична скорост на трансфер е извършен в две точки – на разстояние от 1 метър от маршрутизатора и в точките с най-слабо покритие. За целите на теста използвахме единия от настолните компютри със споделени файлове и съответно достъп до тях от лаптоп, оборудван с Intel 4965AGN безжичен мрежов адаптер. Тестовете показват възможностите на безжичните контролери като скорост на трансфер на информация, при използване на устройствата за рутиране на външен интернет достъп максималните постижими резултати могат да варират в следствие на редица странични фактори.
Всички страници от статията:
Подобни публикации:
Етикети: linksys, wrt160nl, wrt320n, безжични маршрутизатори, безжични рутери